Осигурителна Кантора

Считано от 1 януари 1997 г., е създаден регистър на осигурените лица (РОЛ), чиято цел е събиране на информация за осигурените лица, с оглед автоматично изчисляване на краткосрочните и дългосрочните осигурителни плащания. Постепенно ролята на РОЛ се увеличава, като към момента той служи за основен източник на информация за осигурителната история на всички категории осигурени лица.

Въз основа на направените изменения в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), отнасящи се до установяване на осигурителния стаж и осигурителния доход, при преценяване на правото и определяне на размера на пенсиите, свързани с трудова дейност, когато липсват документи за осигурителен стаж и осигурителен доход или същите са нередовни, зачитането на стажа и определянето на дохода се извършва въз основа на информацията в Регистъра, независимо дали за определения период са внесени или не осигурителни вноски.

Единствено за самоосигуряващите се лица, които са длъжни да внасят осигурителни вноски изцяло за своя сметка и сами да представят данни за осигурителния доход, които се използват за отпускане и изчисление на пенсиите, паричните обезщетения и помощите, се изисква осигурителните вноски задължително да бъдат внесени. По този начин осигурителните права и размерът на осигурителните плащания на самоосигуряващите се лица се съобразяват с действителния им принос в осигуряването.

В случаите, когато има упражнявана дейност, а пенсионният орган установи, че няма внесени осигурителни вноски, за да се зачете това време за осигурителен стаж и самоосигуряващото се лице да черпи пенсионни права, следва да изпълни своите задължения по закон и да внесе дължимите осигурителни вноски. Периодите, за които не се внесени осигурителни вноски, не се зачитат за осигурителен стаж.

Съгласно изменението на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, в сила от 1 януари 2017 г. (Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2017 г. – обн., ДВ, бр. 98 от 9 декември 2016 г.), за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от самоосигуряващите се лица и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО (морските лица).

С направеното изменение за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което има внесени авансови осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО, като е без значение фактът внесени ли са или не окончателните осигурителни вноски за съответната календарна година. Осигурителен стаж ще се зачита за толкова месеци в годината, за колкото има внесени авансово дължими вноски.

Документи, установяващи осигурителен стаж

На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж за пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. За да могат да послужат за установяване на трудов стаж, документите, които го удостоверяват, трябва да са редовно водени и своевременно заверявани от съответните длъжностни лица. Основен документ, удостоверяващ трудовия стаж, а оттам осигурителния стаж, е трудовата книжка.

Редовните вписвания в трудовите книжки за придобит до 1 юли 1960 г. трудов стаж са годно доказателство за установяването му при пенсиониране. За стаж, положен след 1 юли 1960 г., редовните вписвания в трудовата книжка не са достатъчни. В трудовата книжка следва да е посочена продължителността на времето, което се зачита за трудов стаж, както и това, което не се зачита за трудов стаж, ако има такова. Стажът трябва да се завери с подписа на главния счетоводител и управителя, както и с печата на фирмата.

Трудовият стаж може да се установява и с удостоверения, издадени въз основа на изплащателните документи или партидните книги. Такъв документ, аналогично на трудовата книжка, е обр. УП-30. Образецът следва да съдържа данни относно датата на постъпването на работа и датата на напускането и длъжността, която е заемало лицето, а ако лицето е работило при условията на първа или втора категория труд – в документа следва да бъдат посочени категорията труд и съответната точка от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (за трудов стаж до 1 януари 2000 г.) или Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (за стаж, положен след 1 януари 2000 г.).

Документите за трудов стаж, които издава осигурителят, се издават на база първичната отчетна документация – изплащателните ведомости, доказваща работа при условия в определени заводи, цехове, обекти или работни места. Когато липсват изплащателни документи, самите осигурители или техните правоприемници, по изключение могат да се издават удостоверения за осигурителен стаж и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж, т.е. че стажът действително е положен, а също така и за неговата продължителност. Такива първични документи могат да бъдат удостоверения, заповеди за назначаване и уволняване, протоколи и заповеди за класиране, документи за получаване заплати, за разрешаване на отпуск и други автентични документи.

Поради това че понятието „осигурителен стаж“ по КСО съществено се различава от понятието „трудов стаж“ по КТ, за времето след 31 декември 2002 г., ако продължителността на осигурителния стаж за лицата, работещи по трудово или по служебно правоотношение, е равна на продължителността на трудовия или на служебния стаж, в трудовата или в служебната книжка при прекратяване на правоотношението от осигурителя се вписва следният текст: „Осигурителният стаж е равен на зачетения трудов (служебен) стаж.“. Посоченият текст се заверява с подписите на главен счетоводител и ръководител и се подпечатва с печата на фирмата. За стаж, положен след 2002 г., ако в трудовата или в служебната книжка не е направено посоченото вписване, осигурителният стаж се установява с документ по образец УП-3, утвърден от управителя на НОИ, издаден от осигурителя.

Документът, който посочва осигурителния стаж на лицето, е образецът УП-3. При попълването му следва да се вписва осигурителният, а не трудовият стаж и следователно вписване в УП-3 на текст, че осигурителният стаж е равен на трудовия стаж е излишно. В образеца УП-3 освен продължителността на осигурителния стаж (изчислен на основание на НПОС) следва да се посочи законоустановеното за служителя работно време и непълното работно време, при които е работил.

Осигурителният стаж на лицата, които работят на непълно работно време, се удостоверява с образец УП-3. Когато лицето работи едновременно по два трудови договора при непълно работно време, всеки осигурител следва да издаде обр. УП-3. Когато лицето е осигурено върху максималния месечен размер на осигурителния доход по едно от двете правоотношения, по които работи едновременно, осигурителен стаж се зачита и изчислява от двете правоотношения при спазване разпоредбите на НПОС. Независимо че по второто правоотношение не се следва внасянето на осигурителни вноски, всеки осигурител следва да изготви документ, удостоверяващ положения осигурителен стаж.

Във връзка с прилагането на чл. 9а, ал. 1 и 2 от КСО и зачитане на осигурителен стаж на лицата, завършили висше или полувисше образование, или докторантура, както и зачитане на осигурителен стаж до 5 години за добиване право на пенсия с внесени осигурителни вноски, документ за осигурителен стаж може да бъде и вносната бележка, заверена от длъжностно лице, с която лицата са внесли за своя сметка осигурителни вноски (за вноски, внесени преди 2005 г.), както и удостоверение УП-16, издадено от експерт по осигуряването от ТП на НОИ.